Деси
Глава 1
Деси стоеше на стола и се гърчеше в конвулсиите на оргазма. Тя беше красива млада ученичка, а възхитителният й задник се въртеше на всички страни и се търкаше в дървената облегалка. Тя търкаше дупето си върху стола и ту кръстосваше, ту разтваряше краката си.
Деси – ученичка в единадесети клас, беше много възбудена. Страшно много възбудена. Тя постави левия си крак върху десния и стегна мускулите им, намествайки се отново върху чина си. Възбудата на Деси започваше дълбоко в путката й и обхващаше целия й задник. Тя се страхуваше, че изключително късата поличка, която носеше, би могла да издаде пред учителя и съучениците й това, което ставаше. Деси постоянно кръстосваше крака, така че никой да не може да види бикините й изпод полата.
Господин Генов, учителят по английски, преподаваше урока си. Деси бе толкова заета с некомфортното си състояние, че не забелязваше колко често учителят гледа към нея. Той не спираше да говори, но постоянно хвърляше погледи върху гърчещата се в оргазъм тийнейджърка. Това, което той виждаше, бе една от най-красивите и сексапилни ученички в гимназията.
Дори по-рано, когато Деси се обличаше като истинска тийнейджърка, тя беше доста желан сексуален обект. Тя беше средно висока, а русата й коса падаше до раменете й. Очите й бяха искрящи и сини. За последните 3-4 години гърдите й доста се бяха развили и сега апетитно набъбваха през блузката й. Дори си личаха едрите й и заоблени зърна. Талията й беше тънка, а бедрата идеално заоблени и много, много дълги. Родителите на Деси бяха доста заможни и тя често посещаваше козметични салони и солариуми. Често играеше тенис, може би защото някои от съучениците й бяха казали, че прилича на Анна Курникова. Деси знаеше какво искат те от нея – момчетата бяха способни на всичко, за да изчукат някое момиче – особено такова като нея.
Но днес Деси бе облечена по-различно. Всички в училище носеха дънки и тениски. Деси обаче носеше тясна бяла блуза (с един номер под нейния, така че гърдите й направо я издуваха отпред) и много къса поличка, която беше залепнала само на няколко сантиметра под бузите на задника й. Чорапите й бяха бели, а обувките доста високи и придаващи още по-голяма дължина на краката й. Изобщо цялото й облекло все едно казваше „Виж ме. Аз съм супер секси тийнейджърка!“. Това всъщност беше идеята. Но тя не беше на Деси. Тя беше принудена да носи тази толкова тясна блуза и къса пола.
За момент Деси бе забравила срама и се бе отдала на животинските усещания между краката си. Изведнъж тя изохка, прехапвайки устната си, и същевременно търкаше задника си отново в чина.
– Деси, какво става? – попита господин Генов, прекъсвайки лекцията си. Той се вгледа в нея и всички погледи на съучениците също се насочиха към нея.
– Нищо. Добре съм – отговори смирено Деси.
– Тогава защо вдигаш толкова много шум и постоянно се въртиш на мястото си? – попита учителят и очите му се изпълниха с гняв.
– Извинете – каза Деси.
– Стани – заповяда г-н Генов.
Той я погледна строго.
Неохотно Деси се изправи зад чина си. Всички мъжки очи в стаята бяха насочени към дългите й разголени крака или към едрите й зърна, които прозираха през блузката.
– Деси, кажи какво има?
Деси се изчерви. Не знаеше какво да прави. Путката й все още беше възбудена.
– Господин Генов, моля ви, не се чувствам добре – каза Деси с глас на малко и невинно момиченце.
– Какъв точно е проблемът? Да нямаш мравки в гащите?
Целият клас избухна в смях. Деси се засрами и почервеня. Защото истината бе, че тя наистина имаше. Сякаш хиляди мравки пълзяха по путката й, надолу по краката и по дупето й. Имаше мравки и вътре във вагината и ануса й и тя не можеше нищо да направи. Можеше само да се почеше между краката. Тя трябваше цял ден да страда заради тези гадни насекоми, които лазеха в бикините й.
Учителят чакаше отговор. Деси се чудеше: „дали той знае?“. Мъчеше се да измисли нещо. Учителят продължи:
– Добре, щом не искаш да ми дадеш отговор, излез на дъската.
Деси не се помръдна. Сърцето й щеше да се пръсне.
– Добре, Деси – извика високо и раздразнено учителят, – в противен случай ще има мъмрене и наказание. Това ли искаш?
„Наказание“, мислеше си Деси. Това бе нещо, което тя не можеше да понесе. Още по-малко родителите й.
Бавно и с нежелание Деси излезе напред. На дъската имаше упражнения за попълване, които Деси не знаеше. Тя застана с лице към дъската, а дупето й бе обърнато към целия клас.
Внезапно Деси си помисли, че учителят вероятно знае всичко. Може би знаеше, че сутринта директорът на училището бе намазал путката й с мед и мазните му груби пръсти бяха разстлали меда навсякъде между краката й. Може би учителят знаеше как Директорът бе извадил изпод чекмеджето на бюрото си буркан с мравки и ги бе изсипал в белите гащички, които самият той й бе дал. После бе залепил с мед гащите й така, че нито една мравка не можеше да избяга. Мравките не само не можеха , но и не искаха да бягат. Те имаха мед, с който да се хранят. Директорът й бе заповядал да държи мравките в себе си цял ден. Само той имаше правото да ги махне. Ако Деси се опиташе да ги махне преди последния звънец, директорът щеше да повтори същото наказание, но с мравки, които хапят. Деси знаеше, че хапането на тези мравки е доста по-гадно от гъделичкането на обикновените. Тя си мислеше, че Генов знае за мравките. И ако той знаеше наказанието, щеше да е по-сурово от изправяне пред дъската. Това означаваше, че мравките щяха да останат в гащите й и след последния звънец.
Деси бавно излезе от чина си и застана пред дъската, докато момчетата се кикотеха и обсъждаха късата й пола, плъзгаща се по задника й, който те искаха повече от всичко на света. Бузите на Деси бяха червени. Искаше й се да избухне в сълзи, но едвам се сдържаше. Неволно се опря в дъската и тебеширени петна се появиха точно на гърдите й. Господин Генов продължи лекцията си, но никой не го слушаше. Всички момчета гледаха задника на Деси и се питаха защо е започнала да се облича като курва. Момичетата я гледаха със смесица от злоба и завист.
– Готин задник, Деси! – достигна до ушите й.
Тя не можеше да познае кой го каза, но лицето й ставаше все по-червено и горещо. Деси гледаше само надолу. Тя усети мравките отново – този път в ануса си. Няколко мравки проникваха все по-дълбоко и по-дълбоко. Повече от всичко Деси искаше да скъса тези бикини, да бръкне в дупето си, да извади мравките и да ги смачка. Но всички я гледаха и това беше невъзможно. Дори и да беше сама, тя знаеше какво щеше да последва, ако го направи. Така не й оставаше нищо друго, освен да страда и да чака. Имаше още 30 минути до края на часа.
Деси стоеше пред дъската. Широките й и стегнати гърди почти се опираха в нея. Сексапилният й задник бе изложен пред целия клас. Тя усещаше разгонените и похотливи погледи върху себе си. Всички момчета бяха на по 18 години – колкото нея, и се изпълваха с хормони при вида на формата, дължината и тена на перфектните й крака. Сега те можеха да видят повече от краката й заради късата пола, която Деси бе принудена да облече сутринта…
Деси знаеше, че дори само едно леко навеждане от нейна страна е достатъчно за всички да видят гащичките й. Бедрата й бяха гладки и възбуждащи. Деси беше добро момиче. Тя рядко имаше неприятности . Оценките й варираха от шестици (поставени от учители, които се радваха да имат толкова секси момиче в час), до четворки – от завистливи и зли учителки. Тя никога не бе наказвана, не бе употребявала наркотици и все още беше девствена, въпреки че бе излизала с 3-4 момчета. Само на един от тях – Бисер, тя бе позволила да бръкне под бикините й и да прокара пръст по срамните й устни. Усещането бе невероятно за нея, но тя се спря и прекрати срещите с Бисер, който оттогава постоянно мастурбираше с мисълта за нея. Той бе споделил това само на няколко приятели, но това бе достатъчно Деси да придобие известност като „лесно парче“ в училището.
Деси знаеше, че всеки кур искаше да опита от нея. Искаше да разкъса дрехите й и да я има. Това й даваше сила, увереност и дори понякога тя се подмокряше между краката при мисълта за възбудените и мастурбиращи момчета.
Днес Деси беше безсилна. Чувстваше, че нещо лази по клитора й. То беше влудяващо гъделичкане, което я възбуждаше.
„В каква кучка съм се превърнала“, мислеше си Деси, „възбуждат ме някакви насекоми, които лазят между краката ми. Преписвах на някакъв глупав тест и сега стоя тук със залепнали по тялото ми бикини, а путето ми е пълно с мравки. Проклет да е господин Директорът и всички останали!“.
Тя си припомни времето преди три дни, когато започна всичко. Деси беше в час по алгебра и имаше тест. Тя нямаше време да се подготви и си бе направила пищов – листче с няколко важни формули, които й трябваха, но не бе научила. Когато учителят по алгебра се бе загледал в някакви листове на чина си, Деси извади формулите и пъхна листчето между своите. Красивото момиче бе толкова заето с теста си и преписването, че не забеляза кога учителят по алгебра бе застанал над нея и я наблюдаваше. Деси погледна нагоре и сините й очи се изпълниха със страх.
– Деси, трябва да останеш след часа – каза учителят и взе пищова й.
Никой от останалите съученици не разбра какво се бе случило. Когато звънеца би, те оставиха работите си на чина на учителя и излязоха. Деси се мотаеше и остана, а учителят по алгебра г-н Добрев затвори вратата.
– Какво ще ми кажеш, Деси? – попита той. Тъмните му очи се вгледаха директно в нейните.
Младото момиче потрепери. Тя не знаеше какво да каже.
– Моля ви, господине, много съжалявам – изчерви се Деси. – Не исках да преписвам.
– Наистина ли? – каза той саркастично. – Как тогава този пищов се озова при теб?
– Моля ви – каза Деси почти през сълзи.
Господин Добрев забеляза как блузката й се свиваше и издуваше, докато Деси си поемаше въздух.
– Вече ми каза, че съжаляваш. Сега ми обясни какво точно направи.
– Аз… преписвах. Моля ви, не ме скъсвайте на изпита.
– Ти преписваше, Деси – повтори учителят.
Изведнъж той извади малък касетофон, върна лентата назад и го пусна. Чу се гласът на Деси: „Аз… преписвах. Моля ви, не ме скъсвайте на изпита“.
– Защо го записвате? – попита Деси.
– За доказателство – каза учителят.
Деси не хареса тона на гласа му.
– Деси, ще ти дам избор – каза учителят. – Мога да взема този лист и тази касета, както и да заведа теб при директора. Там ще извикаме родителите ти и ще трябва да им обясниш защо ще повтаряш класа. – Добрев пое дъх. Сега бе време да изиграе картата си. – Или… – продължи той, – можем да измислим алтернативно наказание. Може да се срещнем довечера на този адрес. Няма да казваш на родителите си и ще получиш отлична оценка.
Деси почувства, че в тази среща има нещо сексуално. Тя беше в безизходица и много й се плачеше. Беше изнудвана, но нямаше избор – родителите й бяха много строги към нея.
– Добре, господин Добрев. Ще дойда довечера – каза плахо тя.
– Наричай ме само „господине“. Така е по-добре – каза Добрев.
– Добре, господине – каза красивото русо момиче.
…
Краката й трепереха и тя бе на ръба да се разплаче, но точно в осем вечерта почука на вратата на посочения й от учителя адрес. Адресът бе в някакъв доста далечен от тях квартал.
Господин Добрев отвори вратата. Деси видя, че апартаментът е доста необзаведен – нищо по стените, малко мебели. Нямаше следи, че някой живее тук.
– Тук ли живеете, господине? – попита тя.
– Не, Деси – отговори той учтиво, – просто съм го взел под наем.
Той оглеждаше младото момиче. Русата й коса бе вързана на опашка, имаше малко грим, но бе страшно възбуждаща. Беше с плътно прилепнали панталони и стегната тениска. Всъщност Деси се опитваше да изглежда колкото се може по-несексапилна, защото я беше малко страх.
– Седни – каза той и й посочи креслото. – Да ти сипя ли нещо за пиене?
– Може кола – каза нервно Деси. Сърцето й биеше под стегнатите й цици. Тя се опитваше да се контролира.
– Нещо истинско за пиене – каза Добрев, – уиски и вода?
– Добре – каза Деси.
По принцип Деси не пиеше, но се страхуваше да не се разсърди учителят. Освен това тя си помисли, че ако успее да докаже, че той й е предлагал алкохол, може би щеше да успее и тя да го заплаши с нещо.
Добрев отиде в кухнята и приготви питиетата. Той изсипа бял прах в чашата на момичето. Това беше смес от успокоителни, хормони и екстази. Те щяха да замаят Деси, да я накарат да забрави какво става. Добрев си мислеше и че ще я възбудят и направят по-податлива.
Деси отпи от чашата, Добрев също, но неговата не съдържаше нищо. За да я накара да се отпусне, той взе да я разпитва за училището, съучениците и други подобни неща. Деси пиеше нервно. Започна да си мисли, че учителят й по математика все пак не иска да я чука. Може би той просто бе самотен и искаше да си поговорят.
– Беше добро – каза Деси, след като изпи уискито си. – Може ли да използвам банята, господине?
– Разбира се – каза Добрев и й обясни как да стигне до нея.
Деси стана, а главата й започна да плава в облаците под въздействието на дрогата. Краката й бяха несигурни, а езикът й се бе схванал. Цялото й тяло се чувстваше странно. Тя веднага седна обратно на креслото.
– Не ми е добре, господине – каза тя.
– Спокойно, Деси – каза Добрев, – просто не си свикнала да пиеш.
Той стана от неговото кресло и седна до нея. Започна да й говори тихо и убедително.
Деси се чувстваше много странно. Всичко й се въртеше и тя усещаше цялото си тяло. Зърната й станаха много чувствителни – тя усещаше как се забиват в сутиена й. Путката й бе топла и отворена. Беше се отпуснала напълно. Беше й доста горещо. Постоянно говорещият глас на господин Добрев й се чуваше като много, много далечен.
– Горещо ми е – каза тя.
– Нека да видя, може да имаш температура.
Добрев постави длан на челото й. Деси се отпусна върху креслото и затвори очи.
– Наистина имаш температура, скъпа – каза г-н Добрев. – Бие ли силно сърцето ти?
– Да – каза Деси.
Дори и със затворени очи тя усещаше въртенето на стаята.
– Трябва да се разхладиш – каза Добрев. – Да свалим тези дрехи.
Част от мозъка на Деси все още функционираше. Тя осъзна, че той искаше да я съблече. Но за нейна почуда гласът й отдалеч каза съвсем друго:
– Добре.
Добрев вдигна ръцете й над главата й и издърпа тениската, оставяйки Деси по сутиен. Той бързо разкопча сутиена и Деси остана гола от кръста нагоре. Когато прохладата удари зърната й, те се събудиха и съживиха. Станаха твърди и изправени. Деси се почувства добре. Същевременно Добрев се наведе и събу тенис обувките й. Той повдигна дупето й над креслото и бързо събу панталоните и бикините й наведнъж. Малката и все още девствена Деси сега бе само по чорапи.
– Легни тук, Деси. Ще се почувстваш по-добре – каза Добрев.
Деси се изтегна. Всичко й изглеждаше толкова странно. Все едно, че не се случваше на нея. Тя чу гласа на г-н Добрев:
– Усещаш ли какво чувства тялото ти?
– Да – каза Деси.
– Искам да докоснеш путката си – каза тихо, но заповеднически господин Добрев, и я погали по русите къдрици. – Искам да си поиграеш с нея. Колкото повече си играеш с нея, толкова по-добре ще се почувстваш.
Гласът му бе хипнотичен и Деси се подчини. Тя вече не бе в странния апартамент на учителя си по математика. В съзнанието на Деси бяха само един мъжки глас, който й казваше какво да прави, и странното, но чудесно усещане на младото й тяло. Тя използва пръстите си, за да разтвори срамните си устни, и започна да търка клитора си. Деси изохка. Бе подчинена на топлината между краката си. Дрогата и хипнотизацията на Добрев си бяха свършили магията.
Добрев постави единия й крак върху едната облегалка на креслото, а другия на земята. Сега краката на Деси бяха широко разтворени. Срамните й устни също леко се раздалечиха. Добрев отиде до кухнята и се върна с голям поднос. На него имаше цигари с марихуана, както и огледало, на което бяха подредени линии с кокаин. Деси не знаеше какво става – очите й бяха затворени, тя бе разкрачена, а дясната й ръка се търкаше в клитора й.
– Много добре – измърка Деси.
Замаяното и объркано момиче продължаваше да мастурбира, докато комбинацията от дрога я пращаше все по-далеч. Деси чувстваше река от топлина между краката си, която продължаваше по корема й и достигаше чувствителните й зърна. Тя нямаше и как да види видео камерата, която заснемаше всяко нейно движение.
Директорът на училището стоеше в съседната стая и снимаше мастурбиращото момиче през отворената врата. Надървеният му кур щеше да изскочи от панталоните му и той си мислеше колко добре щеше да се почувства, ако веднага го забие във врящата путка на момичето. „Всичко с времето си“, мислеше си той.
Господин Добрев, учителят по алгебра, забеляза, че Деси наближава оргазъм. Дишането й се учести, едрите й гърди се мятаха на всички страни, а пръстите й се вкопчиха между краката й. Розовият й клитор бе набъбнал от възбуда.
– Оооохх – стенеше Деси, изгубена в дрогирания свят на удоволствията.
– Как се чувстваш, скъпа? – попита нежно Добрев, като устните му бяха само на сантиметър от ухото й.
– О… да – Деси трепереше в очакване на края. Младата й путка бе мазна и хлъзгава от собствените си сокове и бе изложила на показ вътрешната си червенина.
– Деси, слушай ме внимателно – обърна се към нея Добрев, – за да свършиш ти, трябва и аз да свърша. Това е единствения начин да свършиш тази вечер.
Внезапно очите на Деси се отвориха и тя видя учителя си по математика, стоящ до нея – панталоните му бяха смъкнато до глезените, а големият му кур бе само на сантиметри от лицето й. Курът му бе лилав и голям. Главата му й се струваше огромна. Деси знаеше, че трябва да се страхува от този орган и от думите на г-н Добрев.
– Затвори очи, скъпа – каза господин Добрев. – И отвори уста. Нали се чувстваш добре между краката?
Деси се подчини. Младите й устни бавно се раздалечиха. Господин Добрев се премести напред и главата на кура му проникна между устните й.
– Сега го смучи, Деси.
Част от нея знаеше, че това е лошо, но тя нямаше сили да се противопостави. Беше й по-лесно просто да прави това, което й се казва, и да продължава да търка клитора си. Тя започна да смуче кура на своят учител и той вкара още от кура си в устата й. В следващите няколко минути стаята беше тиха. Чуваше се само лекото бръмчене на видеокамерата, влажният звук на движението на кура в устата на момичето и звукът от търкането на клитора й с ръка по мократа й вагина.
– Добре, сега ще свърша – каза й господин Добрев.
Дишането му се забърза и той усети как топките му се свиват в подготовка за огромното количество сперма, което той щеше да изстреля в топлата и влажна уста на младата тийнейджърка.
– Сега ще има сперма в устата ти и когато усетиш тя да достига езика ти, можеш да свършиш и ти. Искам да свършим заедно. Всичко, което искам от теб, е да преглътнеш спермата.
Възбудената Деси наближаваше оргазма си, волята й бе сломена от дрогата и отчаяното желание да свърши. Тя просто измънка в знак на съгласие. Внезапно тя почувства горещата сперма на учителя в устата си. Ултиматумът на господин Добрев веднага влезе в сила. Деси се разтресе в оргазъм. Спермата на възрастния мъж изригваше безкрайно, гореща и солена, и Деси започна да преглъща заедно със спазмите на путката си. Ръката й блъскаше по клитора й, докато Добрев завираше кура си в устата й отново и отново, докато тотално изцеди тестисите си.
Ученичка и учител бяха отпуснати след невероятното свършване заедно. Завършекът на вечерта беше логичен. Добрев помогна на момичето да се облече. Извади от чантата й листчето с адреса, който й бе дал, и я закара до тях, говорейки й нежно през целия път. Деси само си мънкаше нещо и не знаеше какво става. Добрев я закара и й каза да си ляга веднага. Деси се подчини.
Господин Добрев се върна при Директора.
– Боже мой, щяха да ми се пръснат ташаците – каза Директорът.
– Мисля, че ще я опиташ утре – каза учителят по алгебра.
Деси стоеше на стола и се гърчеше в конвулсиите на оргазма. Тя беше красива млада ученичка, а възхитителният й задник се въртеше на всички страни и се търкаше в дървената облегалка. Тя търкаше дупето си върху стола и ту кръстосваше, ту разтваряше краката си.
Деси – ученичка в единадесети клас, беше много възбудена. Страшно много възбудена. Тя постави левия си крак върху десния и стегна мускулите им, намествайки се отново върху чина си. Възбудата на Деси започваше дълбоко в путката й и обхващаше целия й задник. Тя се страхуваше, че изключително късата поличка, която носеше, би могла да издаде пред учителя и съучениците й това, което ставаше. Деси постоянно кръстосваше крака, така че никой да не може да види бикините й изпод полата.
Господин Генов, учителят по английски, преподаваше урока си. Деси бе толкова заета с некомфортното си състояние, че не забелязваше колко често учителят гледа към нея. Той не спираше да говори, но постоянно хвърляше погледи върху гърчещата се в оргазъм тийнейджърка. Това, което той виждаше, бе една от най-красивите и сексапилни ученички в гимназията.
Дори по-рано, когато Деси се обличаше като истинска тийнейджърка, тя беше доста желан сексуален обект. Тя беше средно висока, а русата й коса падаше до раменете й. Очите й бяха искрящи и сини. За последните 3-4 години гърдите й доста се бяха развили и сега апетитно набъбваха през блузката й. Дори си личаха едрите й и заоблени зърна. Талията й беше тънка, а бедрата идеално заоблени и много, много дълги. Родителите на Деси бяха доста заможни и тя често посещаваше козметични салони и солариуми. Често играеше тенис, може би защото някои от съучениците й бяха казали, че прилича на Анна Курникова. Деси знаеше какво искат те от нея – момчетата бяха способни на всичко, за да изчукат някое момиче – особено такова като нея.
Но днес Деси бе облечена по-различно. Всички в училище носеха дънки и тениски. Деси обаче носеше тясна бяла блуза (с един номер под нейния, така че гърдите й направо я издуваха отпред) и много къса поличка, която беше залепнала само на няколко сантиметра под бузите на задника й. Чорапите й бяха бели, а обувките доста високи и придаващи още по-голяма дължина на краката й. Изобщо цялото й облекло все едно казваше „Виж ме. Аз съм супер секси тийнейджърка!“. Това всъщност беше идеята. Но тя не беше на Деси. Тя беше принудена да носи тази толкова тясна блуза и къса пола.
За момент Деси бе забравила срама и се бе отдала на животинските усещания между краката си. Изведнъж тя изохка, прехапвайки устната си, и същевременно търкаше задника си отново в чина.
– Деси, какво става? – попита господин Генов, прекъсвайки лекцията си. Той се вгледа в нея и всички погледи на съучениците също се насочиха към нея.
– Нищо. Добре съм – отговори смирено Деси.
– Тогава защо вдигаш толкова много шум и постоянно се въртиш на мястото си? – попита учителят и очите му се изпълниха с гняв.
– Извинете – каза Деси.
– Стани – заповяда г-н Генов.
Той я погледна строго.
Неохотно Деси се изправи зад чина си. Всички мъжки очи в стаята бяха насочени към дългите й разголени крака или към едрите й зърна, които прозираха през блузката.
– Деси, кажи какво има?
Деси се изчерви. Не знаеше какво да прави. Путката й все още беше възбудена.
– Господин Генов, моля ви, не се чувствам добре – каза Деси с глас на малко и невинно момиченце.
– Какъв точно е проблемът? Да нямаш мравки в гащите?
Целият клас избухна в смях. Деси се засрами и почервеня. Защото истината бе, че тя наистина имаше. Сякаш хиляди мравки пълзяха по путката й, надолу по краката и по дупето й. Имаше мравки и вътре във вагината и ануса й и тя не можеше нищо да направи. Можеше само да се почеше между краката. Тя трябваше цял ден да страда заради тези гадни насекоми, които лазеха в бикините й.
Учителят чакаше отговор. Деси се чудеше: „дали той знае?“. Мъчеше се да измисли нещо. Учителят продължи:
– Добре, щом не искаш да ми дадеш отговор, излез на дъската.
Деси не се помръдна. Сърцето й щеше да се пръсне.
– Добре, Деси – извика високо и раздразнено учителят, – в противен случай ще има мъмрене и наказание. Това ли искаш?
„Наказание“, мислеше си Деси. Това бе нещо, което тя не можеше да понесе. Още по-малко родителите й.
Бавно и с нежелание Деси излезе напред. На дъската имаше упражнения за попълване, които Деси не знаеше. Тя застана с лице към дъската, а дупето й бе обърнато към целия клас.
Внезапно Деси си помисли, че учителят вероятно знае всичко. Може би знаеше, че сутринта директорът на училището бе намазал путката й с мед и мазните му груби пръсти бяха разстлали меда навсякъде между краката й. Може би учителят знаеше как Директорът бе извадил изпод чекмеджето на бюрото си буркан с мравки и ги бе изсипал в белите гащички, които самият той й бе дал. После бе залепил с мед гащите й така, че нито една мравка не можеше да избяга. Мравките не само не можеха , но и не искаха да бягат. Те имаха мед, с който да се хранят. Директорът й бе заповядал да държи мравките в себе си цял ден. Само той имаше правото да ги махне. Ако Деси се опиташе да ги махне преди последния звънец, директорът щеше да повтори същото наказание, но с мравки, които хапят. Деси знаеше, че хапането на тези мравки е доста по-гадно от гъделичкането на обикновените. Тя си мислеше, че Генов знае за мравките. И ако той знаеше наказанието, щеше да е по-сурово от изправяне пред дъската. Това означаваше, че мравките щяха да останат в гащите й и след последния звънец.
Деси бавно излезе от чина си и застана пред дъската, докато момчетата се кикотеха и обсъждаха късата й пола, плъзгаща се по задника й, който те искаха повече от всичко на света. Бузите на Деси бяха червени. Искаше й се да избухне в сълзи, но едвам се сдържаше. Неволно се опря в дъската и тебеширени петна се появиха точно на гърдите й. Господин Генов продължи лекцията си, но никой не го слушаше. Всички момчета гледаха задника на Деси и се питаха защо е започнала да се облича като курва. Момичетата я гледаха със смесица от злоба и завист.
– Готин задник, Деси! – достигна до ушите й.
Тя не можеше да познае кой го каза, но лицето й ставаше все по-червено и горещо. Деси гледаше само надолу. Тя усети мравките отново – този път в ануса си. Няколко мравки проникваха все по-дълбоко и по-дълбоко. Повече от всичко Деси искаше да скъса тези бикини, да бръкне в дупето си, да извади мравките и да ги смачка. Но всички я гледаха и това беше невъзможно. Дори и да беше сама, тя знаеше какво щеше да последва, ако го направи. Така не й оставаше нищо друго, освен да страда и да чака. Имаше още 30 минути до края на часа.
Деси стоеше пред дъската. Широките й и стегнати гърди почти се опираха в нея. Сексапилният й задник бе изложен пред целия клас. Тя усещаше разгонените и похотливи погледи върху себе си. Всички момчета бяха на по 18 години – колкото нея, и се изпълваха с хормони при вида на формата, дължината и тена на перфектните й крака. Сега те можеха да видят повече от краката й заради късата пола, която Деси бе принудена да облече сутринта…
Деси знаеше, че дори само едно леко навеждане от нейна страна е достатъчно за всички да видят гащичките й. Бедрата й бяха гладки и възбуждащи. Деси беше добро момиче. Тя рядко имаше неприятности . Оценките й варираха от шестици (поставени от учители, които се радваха да имат толкова секси момиче в час), до четворки – от завистливи и зли учителки. Тя никога не бе наказвана, не бе употребявала наркотици и все още беше девствена, въпреки че бе излизала с 3-4 момчета. Само на един от тях – Бисер, тя бе позволила да бръкне под бикините й и да прокара пръст по срамните й устни. Усещането бе невероятно за нея, но тя се спря и прекрати срещите с Бисер, който оттогава постоянно мастурбираше с мисълта за нея. Той бе споделил това само на няколко приятели, но това бе достатъчно Деси да придобие известност като „лесно парче“ в училището.
Деси знаеше, че всеки кур искаше да опита от нея. Искаше да разкъса дрехите й и да я има. Това й даваше сила, увереност и дори понякога тя се подмокряше между краката при мисълта за възбудените и мастурбиращи момчета.
Днес Деси беше безсилна. Чувстваше, че нещо лази по клитора й. То беше влудяващо гъделичкане, което я възбуждаше.
„В каква кучка съм се превърнала“, мислеше си Деси, „възбуждат ме някакви насекоми, които лазят между краката ми. Преписвах на някакъв глупав тест и сега стоя тук със залепнали по тялото ми бикини, а путето ми е пълно с мравки. Проклет да е господин Директорът и всички останали!“.
Тя си припомни времето преди три дни, когато започна всичко. Деси беше в час по алгебра и имаше тест. Тя нямаше време да се подготви и си бе направила пищов – листче с няколко важни формули, които й трябваха, но не бе научила. Когато учителят по алгебра се бе загледал в някакви листове на чина си, Деси извади формулите и пъхна листчето между своите. Красивото момиче бе толкова заето с теста си и преписването, че не забеляза кога учителят по алгебра бе застанал над нея и я наблюдаваше. Деси погледна нагоре и сините й очи се изпълниха със страх.
– Деси, трябва да останеш след часа – каза учителят и взе пищова й.
Никой от останалите съученици не разбра какво се бе случило. Когато звънеца би, те оставиха работите си на чина на учителя и излязоха. Деси се мотаеше и остана, а учителят по алгебра г-н Добрев затвори вратата.
– Какво ще ми кажеш, Деси? – попита той. Тъмните му очи се вгледаха директно в нейните.
Младото момиче потрепери. Тя не знаеше какво да каже.
– Моля ви, господине, много съжалявам – изчерви се Деси. – Не исках да преписвам.
– Наистина ли? – каза той саркастично. – Как тогава този пищов се озова при теб?
– Моля ви – каза Деси почти през сълзи.
Господин Добрев забеляза как блузката й се свиваше и издуваше, докато Деси си поемаше въздух.
– Вече ми каза, че съжаляваш. Сега ми обясни какво точно направи.
– Аз… преписвах. Моля ви, не ме скъсвайте на изпита.
– Ти преписваше, Деси – повтори учителят.
Изведнъж той извади малък касетофон, върна лентата назад и го пусна. Чу се гласът на Деси: „Аз… преписвах. Моля ви, не ме скъсвайте на изпита“.
– Защо го записвате? – попита Деси.
– За доказателство – каза учителят.
Деси не хареса тона на гласа му.
– Деси, ще ти дам избор – каза учителят. – Мога да взема този лист и тази касета, както и да заведа теб при директора. Там ще извикаме родителите ти и ще трябва да им обясниш защо ще повтаряш класа. – Добрев пое дъх. Сега бе време да изиграе картата си. – Или… – продължи той, – можем да измислим алтернативно наказание. Може да се срещнем довечера на този адрес. Няма да казваш на родителите си и ще получиш отлична оценка.
Деси почувства, че в тази среща има нещо сексуално. Тя беше в безизходица и много й се плачеше. Беше изнудвана, но нямаше избор – родителите й бяха много строги към нея.
– Добре, господин Добрев. Ще дойда довечера – каза плахо тя.
– Наричай ме само „господине“. Така е по-добре – каза Добрев.
– Добре, господине – каза красивото русо момиче.
…
Краката й трепереха и тя бе на ръба да се разплаче, но точно в осем вечерта почука на вратата на посочения й от учителя адрес. Адресът бе в някакъв доста далечен от тях квартал.
Господин Добрев отвори вратата. Деси видя, че апартаментът е доста необзаведен – нищо по стените, малко мебели. Нямаше следи, че някой живее тук.
– Тук ли живеете, господине? – попита тя.
– Не, Деси – отговори той учтиво, – просто съм го взел под наем.
Той оглеждаше младото момиче. Русата й коса бе вързана на опашка, имаше малко грим, но бе страшно възбуждаща. Беше с плътно прилепнали панталони и стегната тениска. Всъщност Деси се опитваше да изглежда колкото се може по-несексапилна, защото я беше малко страх.
– Седни – каза той и й посочи креслото. – Да ти сипя ли нещо за пиене?
– Може кола – каза нервно Деси. Сърцето й биеше под стегнатите й цици. Тя се опитваше да се контролира.
– Нещо истинско за пиене – каза Добрев, – уиски и вода?
– Добре – каза Деси.
По принцип Деси не пиеше, но се страхуваше да не се разсърди учителят. Освен това тя си помисли, че ако успее да докаже, че той й е предлагал алкохол, може би щеше да успее и тя да го заплаши с нещо.
Добрев отиде в кухнята и приготви питиетата. Той изсипа бял прах в чашата на момичето. Това беше смес от успокоителни, хормони и екстази. Те щяха да замаят Деси, да я накарат да забрави какво става. Добрев си мислеше и че ще я възбудят и направят по-податлива.
Деси отпи от чашата, Добрев също, но неговата не съдържаше нищо. За да я накара да се отпусне, той взе да я разпитва за училището, съучениците и други подобни неща. Деси пиеше нервно. Започна да си мисли, че учителят й по математика все пак не иска да я чука. Може би той просто бе самотен и искаше да си поговорят.
– Беше добро – каза Деси, след като изпи уискито си. – Може ли да използвам банята, господине?
– Разбира се – каза Добрев и й обясни как да стигне до нея.
Деси стана, а главата й започна да плава в облаците под въздействието на дрогата. Краката й бяха несигурни, а езикът й се бе схванал. Цялото й тяло се чувстваше странно. Тя веднага седна обратно на креслото.
– Не ми е добре, господине – каза тя.
– Спокойно, Деси – каза Добрев, – просто не си свикнала да пиеш.
Той стана от неговото кресло и седна до нея. Започна да й говори тихо и убедително.
Деси се чувстваше много странно. Всичко й се въртеше и тя усещаше цялото си тяло. Зърната й станаха много чувствителни – тя усещаше как се забиват в сутиена й. Путката й бе топла и отворена. Беше се отпуснала напълно. Беше й доста горещо. Постоянно говорещият глас на господин Добрев й се чуваше като много, много далечен.
– Горещо ми е – каза тя.
– Нека да видя, може да имаш температура.
Добрев постави длан на челото й. Деси се отпусна върху креслото и затвори очи.
– Наистина имаш температура, скъпа – каза г-н Добрев. – Бие ли силно сърцето ти?
– Да – каза Деси.
Дори и със затворени очи тя усещаше въртенето на стаята.
– Трябва да се разхладиш – каза Добрев. – Да свалим тези дрехи.
Част от мозъка на Деси все още функционираше. Тя осъзна, че той искаше да я съблече. Но за нейна почуда гласът й отдалеч каза съвсем друго:
– Добре.
Добрев вдигна ръцете й над главата й и издърпа тениската, оставяйки Деси по сутиен. Той бързо разкопча сутиена и Деси остана гола от кръста нагоре. Когато прохладата удари зърната й, те се събудиха и съживиха. Станаха твърди и изправени. Деси се почувства добре. Същевременно Добрев се наведе и събу тенис обувките й. Той повдигна дупето й над креслото и бързо събу панталоните и бикините й наведнъж. Малката и все още девствена Деси сега бе само по чорапи.
– Легни тук, Деси. Ще се почувстваш по-добре – каза Добрев.
Деси се изтегна. Всичко й изглеждаше толкова странно. Все едно, че не се случваше на нея. Тя чу гласа на г-н Добрев:
– Усещаш ли какво чувства тялото ти?
– Да – каза Деси.
– Искам да докоснеш путката си – каза тихо, но заповеднически господин Добрев, и я погали по русите къдрици. – Искам да си поиграеш с нея. Колкото повече си играеш с нея, толкова по-добре ще се почувстваш.
Гласът му бе хипнотичен и Деси се подчини. Тя вече не бе в странния апартамент на учителя си по математика. В съзнанието на Деси бяха само един мъжки глас, който й казваше какво да прави, и странното, но чудесно усещане на младото й тяло. Тя използва пръстите си, за да разтвори срамните си устни, и започна да търка клитора си. Деси изохка. Бе подчинена на топлината между краката си. Дрогата и хипнотизацията на Добрев си бяха свършили магията.
Добрев постави единия й крак върху едната облегалка на креслото, а другия на земята. Сега краката на Деси бяха широко разтворени. Срамните й устни също леко се раздалечиха. Добрев отиде до кухнята и се върна с голям поднос. На него имаше цигари с марихуана, както и огледало, на което бяха подредени линии с кокаин. Деси не знаеше какво става – очите й бяха затворени, тя бе разкрачена, а дясната й ръка се търкаше в клитора й.
– Много добре – измърка Деси.
Замаяното и объркано момиче продължаваше да мастурбира, докато комбинацията от дрога я пращаше все по-далеч. Деси чувстваше река от топлина между краката си, която продължаваше по корема й и достигаше чувствителните й зърна. Тя нямаше и как да види видео камерата, която заснемаше всяко нейно движение.
Директорът на училището стоеше в съседната стая и снимаше мастурбиращото момиче през отворената врата. Надървеният му кур щеше да изскочи от панталоните му и той си мислеше колко добре щеше да се почувства, ако веднага го забие във врящата путка на момичето. „Всичко с времето си“, мислеше си той.
Господин Добрев, учителят по алгебра, забеляза, че Деси наближава оргазъм. Дишането й се учести, едрите й гърди се мятаха на всички страни, а пръстите й се вкопчиха между краката й. Розовият й клитор бе набъбнал от възбуда.
– Оооохх – стенеше Деси, изгубена в дрогирания свят на удоволствията.
– Как се чувстваш, скъпа? – попита нежно Добрев, като устните му бяха само на сантиметър от ухото й.
– О… да – Деси трепереше в очакване на края. Младата й путка бе мазна и хлъзгава от собствените си сокове и бе изложила на показ вътрешната си червенина.
– Деси, слушай ме внимателно – обърна се към нея Добрев, – за да свършиш ти, трябва и аз да свърша. Това е единствения начин да свършиш тази вечер.
Внезапно очите на Деси се отвориха и тя видя учителя си по математика, стоящ до нея – панталоните му бяха смъкнато до глезените, а големият му кур бе само на сантиметри от лицето й. Курът му бе лилав и голям. Главата му й се струваше огромна. Деси знаеше, че трябва да се страхува от този орган и от думите на г-н Добрев.
– Затвори очи, скъпа – каза господин Добрев. – И отвори уста. Нали се чувстваш добре между краката?
Деси се подчини. Младите й устни бавно се раздалечиха. Господин Добрев се премести напред и главата на кура му проникна между устните й.
– Сега го смучи, Деси.
Част от нея знаеше, че това е лошо, но тя нямаше сили да се противопостави. Беше й по-лесно просто да прави това, което й се казва, и да продължава да търка клитора си. Тя започна да смуче кура на своят учител и той вкара още от кура си в устата й. В следващите няколко минути стаята беше тиха. Чуваше се само лекото бръмчене на видеокамерата, влажният звук на движението на кура в устата на момичето и звукът от търкането на клитора й с ръка по мократа й вагина.
– Добре, сега ще свърша – каза й господин Добрев.
Дишането му се забърза и той усети как топките му се свиват в подготовка за огромното количество сперма, което той щеше да изстреля в топлата и влажна уста на младата тийнейджърка.
– Сега ще има сперма в устата ти и когато усетиш тя да достига езика ти, можеш да свършиш и ти. Искам да свършим заедно. Всичко, което искам от теб, е да преглътнеш спермата.
Възбудената Деси наближаваше оргазма си, волята й бе сломена от дрогата и отчаяното желание да свърши. Тя просто измънка в знак на съгласие. Внезапно тя почувства горещата сперма на учителя в устата си. Ултиматумът на господин Добрев веднага влезе в сила. Деси се разтресе в оргазъм. Спермата на възрастния мъж изригваше безкрайно, гореща и солена, и Деси започна да преглъща заедно със спазмите на путката си. Ръката й блъскаше по клитора й, докато Добрев завираше кура си в устата й отново и отново, докато тотално изцеди тестисите си.
Ученичка и учител бяха отпуснати след невероятното свършване заедно. Завършекът на вечерта беше логичен. Добрев помогна на момичето да се облече. Извади от чантата й листчето с адреса, който й бе дал, и я закара до тях, говорейки й нежно през целия път. Деси само си мънкаше нещо и не знаеше какво става. Добрев я закара и й каза да си ляга веднага. Деси се подчини.
Господин Добрев се върна при Директора.
– Боже мой, щяха да ми се пръснат ташаците – каза Директорът.
– Мисля, че ще я опиташ утре – каза учителят по алгебра.
1 年 前